Столична библиотека

Вижте още

Вижте още

Дигиталната тийн лаборатория на Столична библиотека провежда курсове

Вижте още

Нова услуга за нашите читатели – безплатен персонален достъп до виртуална библиотека и заемане на електронни книги и списания чрез приложението Libby

Вижте още

Програма на Детски център на Столична библиотека за месец февруари 2024 г.

Вижте още

Към каталога на библиотеката

Е-услуги

Е-резервиране на книги

Събития

Празнични дни, посветени на Деня на народните будители в Столична библиотека и филиалите ѝ

Столична библиотека отбелязва 1 ноември – Ден на народните будители, с различни културни инициативи в Детския център, филиалите и Централната сграда. Изложбата „Будислов“ в мраморното фоайе на Библиотеката представя някои от първите периодични издания от времето на българското Възраждане като средство за пробуждане на българския дух, стремеж към свобода, образование, книжовност и църковна независимост. Основатели и редактори на първите ни периодични издания са български възрожденски книжовници, просветители, революционери и политически дейци. Посетителите ще имат възможност да научат повече за първото българско списание „Любословие“ (1844) на Константин Фотинов, първия български вестник „Български орел“ (1846) на Иван Богоров, който две години по-късно през 1848 г. издава „Цариградски вестник“, където за първи път е употребена думата „вестник“. Интерес представлява и хумористичният вестник „Гайда“ (1863) на Петко Славейков, издаваните от Г. С. Раковски вестници „Българска дневница“ (1857) и „Дунавский лебед“ (1860), както и списанието, което допринася за културното издигане на народа ни и за формирането на българската интелигенция „Български книжици“. В експозицията са представени и ценни книги на основателите и редактори на първите периодични издания, които са част от редките и ценни колекции на Столична библиотека. Сред тях са „Горски пътник“ (1857) на Георги Раковски, „Българо-гръцката църковна разпря“ (1885) на Тодор Бурмов, „Последното ми ходяние в София“ (1883) на П. Р. Славейков. Изложбата „Будислов“ може да бъде разгледана до 12 ноември, после тя ще бъде представена като гостуваща експозиция във филиалите на библиотеката и в различни софийски училища. \Празничната програма на Детския център започва на 1 ноември в 9:30 ч. със среща разговор с децата на тема – „Какво е народен будител?“, от 11:00 ч. продължава с четене на „Моята първа книга за народните будители“. В 12:00 ч. малчуганите ги очаква детската писателка Жени Лечева, която ще разговаря с тях кои са будителите на XXI век, а от 14:00 ч. в арт ателието могат да рисуват с художника Христо Кърджилов на тема – „Моят будител“. Завърши детският конкурс за есе/рисунка „Моите будители“, а през следващия месец журито ще обяви победителите и всички конкурсни творби ще бъдат представени в Детския център. Във филиал „Студентски“ тематичните дни започнаха с откриване на изложба от рисунки, участвали в конкурса „Градът на буквите и на книгите“, посветен на Деня на народните будители, и продължиха с тържествено награждаване на победителите. Жени Лечева представя в няколко срещи с деца и ученици новите си детски книги „Тайният ключ или приключенията на Тит“ и „Оцвети героите“. В празничния ден деца от ДГ „Брезичка“ ще имат урок по родолюбие с представяне на разкази за живота и делото на българските будители. Филиалите „Люлин“ и „Овча купел“ ще отбележат празника със срещи на ученици с известните детски авторки Цвета Брестничка, Петя Йотова и Галина Малина, а филиал Сердика – с тематична фотоизложба „Професия библиотекар“, която разказва за професията на библиотекаря и неговото ежедневие. Празничните инициативи за Деня на народните будители са част от последователната образователна политика на Столична библиотека за насърчаване на четенето и грамотността като един от основните ѝ приоритети.

Скулпторката Дона Стоянова представя в Столична библиотека „Лица“

На 04 ноември от 18:00 ч. в зала „София” ви очакват нестандартните „лица“ нa скулпторката Дона Стоянова. Изложбата „Лица“ представя 11 скулптурни произведения, фигури в папиемаше и колажи, някои от които авторката е работила повече от три години. Повечето от творбите са създадени по време на пандемията и тогава се раждат „лицата“ на Дона. Ето какво споделя тя: „Може би, защото живеехме толкова откъснати един от друг, всички лица ми се виждаха по-ярки и необикновени. Беше наистина наложително за мен да си измислям хора и аз си ги измислях. Ето... дойде време да пусна тези образи, които изпълват ателието ми, "на свобода". Това е и мотото на моята изложба.“ Интересите на Дона Стоянова са насочени в полето на традиционната скулптура и материали като керамика, метал, камък. Папиемашето е техника, която я привлича с топлотата на хартията, позволявайки свобода при работа и възможност за най-различни експерименти. Глината за праисторическия човек е била материал и средство за реализиране на творчески потенциал и съзидателна сила, така и сега тя е материал за въплъщение и средство за вдъхновение за Дона. За нея глината е изключително „послушен“ и същевременно своенравен материал „човек трябва да си даде време да познае материала, да го обикне, да го опитоми“. Творчеството ѝ е отражение на емоционални полети и лутания, търсене на себе си и „взиране“ в лица, зад които се крият приятели, или образи от древното минало, от статуетка в музея до обикновени минувачи и характерни типажи на хора от града, на които Дона придава своята чувствителност. Дона Стоянова: Родена е в Добрич, в семейството на художници и музиканти. През 2002 г. постъпва в ателието по скулптора на проф. Ангел Станев в Художествената академия в София. Завършва магистратура през 2008, след което прави дисертация към катедра „Скулптура“, защитена през 2013 г. Преподава в катедрата в продължение на 11 г. Нейни творби притежават Художествените галерии в Плевен и Силистра. Произведения на авторката са представени в постоянната експозиция на галерията в Добрич, както и в частни колекции. Участвала е в редица общи и самостоятелни изложби. Сред отличията й са Първа награда за скулптурен портрет на Йордан Парушев, Добрич (2013), награда на Съюза на колекционерите в България (2017), Втора награда от национален младежки конкурс“ Приказка за стълбата“, организиран от фондация „Кирил и Методий“ (2009), Творческа резиденция и открито студио в базата на СБХ, Сите дес арт, Париж (2018) и още много други. Изложбата „Лица“ може да бъде разгледана до 18 ноември 2024 г. от 11:00 -18:30 ч.

96 години Столична библиотека

Премиера на новата книга на Светла Гогова

Книгата с разкази „Лицата на насилието“ от Светла Гогова отваря врата, навлизането през която хвърля светлина върху мрачна и малко позната част от нашата реалност, за която малцина, обикновено потърпевши и социално ангажирани с темата за насилието лица, имат достоверна и пълна информация. До болка откровени и силно емоционално въздействащи, героите и историите в разказите са базирани на действителни лица и събития, случили се в България. Тъжната истина е, че никой не е застрахован от тъмните краски на непознатото, а понякога се случва човек да се подхлъзне съвсем неусетно…

Виж всички събития

Новини

31.10.2024

Жени Лечева с поредица срещи с ученици във филиал „Студентски“

По повод Деня на народните будители филиал „Студентски“ на Столична библиотека организира поредица от срещи с ученици от 105. СУ „Атанас Далчев“ и от от 8. СУ „Васил Левски“. Децата посетиха филиала, запознаха се с интересни факти за Столична библиотека, станаха наши читатели и се срещнаха с Жени Лечева – актриса, певица и писателка. Тя представи пред тях първата си книга „Тайният ключ или приключенията на Тит и Ярмина“. По изключително артистичен начин, почти изигравайки ролята на своя главен герой, тя провокира интереса на учениците към сюжета на книгата си, които след срещата си я закупиха и получиха автограф от авторката. Учениците си тръгнаха от библиотеката с избрани от тях детски книжки.

30.10.2024

Филиал „Студентски“ представя изложба с наградени детски рисунки „Градът на буквите и на книгите“

На 29 ноември филиал „Студентски“ на Столична библиотека събра деца и техните родители на откриването на изложба, посветена на Деня на народните будители. В нея са представени творби от конкурса за детска рисунка „Градът на буквите и на книгите“. Децата от двете върастови групи (4 – 8 г. и 9 – 13 г.) получиха грамота за участие в конкурса, а наградените на първите три места получиха подарък ваучер на стойност от 45 лв., с който ще имат възможност да посетят един урок по рисуване в Творческо студио „Дарита“. Поощрителните награди от Столична библиотека включваха ваучери за закупуване на книги, а всички останалии участници получиха една интересна детска книжка. Децата и родителит им с интерес разгледаха изложбата, която е творчески продукт на организираните арт ателиета във Филиала през последните месеци. Детската изложба „Градът на буквите и на книгите“ ще остане във филиал „Студентски“ до 20 ноември т.г.

25.10.2024

Столична библиотека празнува 96-годишния си рожден ден

Виж всички новини

Нови издания

Последния пчелар

След повече от десет години, откакто светът е рухнал, Саша Севърн се завръща в родния си дом с една цел – да открие проучването, което баща й, Последния пчелар, е скрил, преди да бъде арестуван. Там Саша се сблъсква с група хора, заселили се в тихата идилична ферма. Макар първоначално да се чувства застрашена, групата скоро се превръща в нейно новооткрито семейство, като й предлага нещо, което й е липсвало, откакто баща й го няма – сигурност и надежда. Може би е време да забрави за заровените във фермата семейни тайни и да започне да мисли за бъдещето. Но точно когато започва да усяда в новия си живот, Саша вижда невъзможното. Тя зърва медоносна пчела, която се смята за вече изчезнала. Хората, които твърдят, че са забелязали пчели, са заглушавани и осмивани по причини, които Саша не може да разбере, макар да не може да се отърси от чувството, че тази невъзможна пчела е свързана с проучването на баща й. Борбата да разкрие истината може да разбие и без това крехката й сигурност, както и да заплаши живота на новите й приятели – а може и да спаси всички. „Последния пчелар“ е история за почитането на семейството, изследването на истината, противопоставяща се на силата, и за триумфа на надеждата пред лицето на отчаянието.

Весталка на операта

Книгата „Весталка на операта“ е художествен анализ на най-добрите роли на оперната дива Райна Кабаиванска. По повод юбилея на българската прима авторът създава тази книга. Искрен дар, трогателен и етичен жест на преклонение пред огромното дело на великата певица и знаменит педагог. Очевидно е, че от години се е подготвял, събирайки матерали, прослушвайки много записи, описвайки роли, изяви, включително и собствени впечатления, анализи и мнения. Много ценна е и подробната дискография, чудесна - идеята му за редовете, написани с искрена обич от нейни ученици, които прибавят ефектен щрих в книгата.

Нощната къща

Когато гласовете се обаждат, не отговаряй Кралят на скандинавското крими Ю Несбьо ни поднася първия си хорър роман, с който отново демонстрира неизчерпаемия си талант за поглъщащи истории, запомнящи се герои и шокиращи развръзки. „Нощната къща“ е неговата хипнотизираща, многопластова и непредвидима интерпретация на класическия хорър жанр. След трагичната смърт на родителите си, загинали при пожар, четиринайсетгодишният Ричард Ълавд отива да живее при леля си и чичо си в малкото забутано градче Балантайн. Момчето бързо си спечелва славата на аутсайдер и когато негов съученик на име Том потъва вдън земя, всички подозират, че за изчезването му е виновен именно Ричард. Никой не вярва на сякаш взетата от филм на ужасите история как слушалката в телефонна кабина накрай града е засмукала Том. Никой освен чаровната му съученичка Карън. Тя го насърчава да проследи уликите, по които полицията отказва да работи. Номерът, набран от Том в телефонната кабина, отвежда Ричард до изоставена къща вдън гората. Зад прозореца се мярва страховито лице. И в ухото на Ричард зашепва злокобен глас… Тя ще изгори. Жената, която обичаш, ще изгори. И ти си безсилен да го предотвратиш. Когато още един негов съученик изчезва, Ричард трябва да намери начин да докаже невинността си и да запази здравия си разум, докато се бори с гибелната тъмна магия, овладяла Балантайн. От друга страна, Ричард може би не е най-надеждният разказвач на собствената си история… „Несбьо не губи време – ужасът започва мигновено. И оттам насетне не спира да се обажда…“ – Джош Малерман, автор на „Кутия за птици“

Талантливият мистър Рипли

Том Рипли, болезнено амбициозен млад човек, пренебрегван от околните, се озовава в трескавия свят на Манхатън. Тук той среща заможен индустриалец, който го наема да върне сина му, плейбоя Дики Грийнлийф, отдал се на безцелен живот в Италия. Много скоро безгрижното съществуване на Дики дотолкова пленява Том, че се превръща в обсесия - до степен, че пожелава да заеме мястото му... Балансирайки брилянтно между героичното и демоничното, Патриша Хайсмит създава образа на ловкия измамник и социопат Том Рипли - герой на още четири последвали романа. Превърнал се в класика, Талантливият мистър Рипли вдъхновява Антъни Мингела да заснеме едноименния филм с Мат Деймън и Гуинет Полтроу в главните роли. "Патриша Хайсмит създава един собствен свят - свят клаустрофобичен и ирационален, дверите на който прекрачваме всеки път с чувството, че сме лично заплашени и уязвими."Греъм Грийн "Най-зловещата и странно притегателна поредица в жанра на криминалния роман, появявала се някога."Марк Харис, Entertainment Weekly "Патриша Хайсмит ни кара да преоценим границата между разум и лудост, нормално и анормално, като ни изкушава да споделяме коварните замисли на героя ?."Мичико Какутани, New York Times "Том Рипли е един от най-интересните герои в световната литература."Антъни Мингела

Екстазис

„Обичам книги, написани с усет към езика. Книги, които те примамват с тънкия опиум на разказването, където няма случайна дума и всеки ред отключва нови врати и сетива. В точката, от която говори невидимият разказвач – събирач на последни дихания, се срещат смърт и любов, меланхолия и ирония, страх и утешение. И една увличаща лична история сред чуждите истории за край. Отдавна не бях чел така изящно написана книга като „Екстазис“ на Радослав Бимбалов.“Георги Господинов „Потънете в „Екстазис“. Обещавам - ще се почувствате добре. Даже отлично ще се почувствате. Толкова отлично, че – сигурен съм - ще се тюхкате защо е свършило това романно екстази. И тогава – вече пристрастени, може да се върнете и да го прочетете отново.“Митко Новков Очите ти са пускали сълзи, рисувал си мустаци с химически молив, парил си устни в гореща супа, падал си от череша, ял си шамари, пукал си балон, духал си глухарче, губил си разсъдък, редял си възбудени думи, засмуквал си чужд език. Имаш доказателства, че те е имало. Аз нямам. Казвам се Михаил. Работя за този, който е създал всичко. Събирам последните дихания на умиращи хора. Разбрах защо са му. И ще ви кажа. Михаил е вляво, на място, където няма спомени, чувства и имена. Задачата му е да събира и съхранява последния дъх на умиращите хора. Но понякога дори вляво се случва нещо, което променя правилата завинаги. Кое е това, което може да победи смъртта и да обърка дори създателя?

Градинарят и смъртта

Баща ми беше градинар. Сега е градина.Историята на един баща, един син и едно последно разсъмванe – милостива и безмилостна едновременно. „Тази книга няма лесен жанр – пише Георги Господинов, – тя трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман – има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада – баща ми. Сега миналото се пропуква тихо и започва да се срутва върху мен с всичките си следобеди. Не книга за смъртта, а за живота, който чезне. Има разлика.“ Четири години след „Времеубежище“ Георги Господинов представя „Градинарят и смъртта“ – първата си книга след Международната награда „Букър“ (2023).

Виж всички